Ставаш малко преди 6 сутринта. Пиеш два аспирина. Миналата нощ си пил до 2, може би 3. В 6:30 трябва да хванеш автобус. Трябва да ходиш на лекции. Шибани лекции. Преструваш се, че си там от интерес към предмета. Там си заради проверката на присъстващите. Преподавателят се преструва, че не знае, че 80% от присъстващите на лекцията са там само заради глупавите му проверки. Ден на преструвките. На теб не ти е до това. Махмурлия си. Всеки страничен шум те дразни. Всеки шепот е като вик в ухото ти. Идва почивката между лекциите. Колегите ти се опитват да те заговорят за нещо. В началото има кимаш и се опитваш да участваш в разговора. Не ти пука нито за тези хора, нито за това, за което ти говорят. Главата ти направо те убива. Стваш. Казваш им: “Сори, ама слизам до бара. Не издържам.”. Слизаш в бара. Пререждаш двама човека. Никой не коментира. Поръчваш си една бира. Надяваш се тя да помогне. Аспиринът не е успял. Плащаш я и веднага захапваш гърлото на бутилката. Докато преглъщаш имаш чувството, че пиеш амброзия. Този сладък нектар. Пресушаваш бирата на един дъх. Готов си за следващата порция скучни и безсмислени лекции. Докато дойде време за упражнението вече си изпил няколко бири и не ти пука за никого и нощо. Напълно си спокоен. Нямаш никакви грижи. Влизаш в упражнението – преподавателя започва да ви обяснява какво трябва да направите. Започваш да работиш още по време на обяснението. Приключваш първи. Получаваш похвала за добре свършената работа. Колегите ти се изнервят, защото значт че вече си пиян. Не ти пука. Усмихваш се мазно и излизаш от залата, понеже преподавателя те е освободил. Заминаваш към автогарата. Ще чакаш обратия автобус. Докато пристигнат колегите ти, с които пътуваш от скука си ударил още една бира. Пристигат. Започват да ти мелят на главата глупости. Как може да си пиян и да приключиш първи. Трябва да си излъгал. Теглиш им една майна и влизаш в автобуса. Пускаш си музика. Батерията свършва. Нищо ново. Трябва да слушаш непрекъснатите братвежи на колегите си. Кимаш по време на разговора, за да изглеждаш заинтригуван. Докато ти говорят си представяш различни начини, по които би ги накарал да млъкнат завинаги. Тези мисли те карат да се усмихваш. Пътуването приключва. Благодарен си на Бог за това, въпреки че не вярваш в него. Прибираш се вкъщи. Чувстваш се пребит. Както винаги. Просто още един ден под слънцето. Още един ден, изпълнен с преструвки!