Лежиш. Гледаш в стената, слушаш музика и размисляваш. Слушаш Майлс Дейвис. Чудиш се що за човек е бил. В произведенията си той изразява всякакви чувства. Болка. Щастие. Тъга. Всичко е толкова красиво. Гениален е. Чудиш се дали докато е композирал произведенията си наистина е изпитвал чувствата, които описват. Всяпа песен (ако мже така да се нарекат) пресъздава различни усещания. Мислиш дали е бил тлкоа изстрадал. Съмняваш се. Има негови поризведения, които те карат да смяташ, че е разбрал какво точно представлява смъртта. Не го е било страх от нея. Приел я е. Разбрал я е. Мислиш си, че и той също като теб е спрял да се страхова от чувствата. По-скоро ги разбира, отколкото ги изпитва. Има прекалено много красота, дори и в мрачните произведения, за да е пресъздал само какво чувства. По-вероятно е пресъздавал мислите и усещанията си за света около него. Знае какво е радостта, мъката, болката. Спрял е да ги изпитва по начина, по който ги изпитват останалите. Вникнал е в съшината на нещата. Това е истински творец. Не може да се обременява с всичко около него. Всичко трябва да бъде осмислено. Изчислено. Преструвал се е, че изпитва чувства като останалите хора. Като нормалните хора.
    Слушаш някои от последните му парчета. Комерсиални са. Това ти навява други мисли. Може пък да е изпитвал всички чувства. Накрая да се е предал. Или пък е сметнал, че казал каквото има за казване. Или пък, че останалите не са го разбрали. Че няма смисъл да продължава да излива душата си. Решил е да им даде каквото искат, въпреки че не е това което той иска. Не искаш да вярваш, че се е предал. Дори и да се е предал го разбираш. Защо трябва да се опитва да покаже нещо истинско на хора, които не ги е грижа. Остави ги да си правят и да мислят каквото си искат. Щом комерса е по-важен от истината.
  Мислиш си, че по нещо си приличате. Отдавна се преструваш, че изпитваш всякакви чувства. Понякога успяваш да заблудиш и самия себе си. Всъщност разбираш какво трябва да чувстваш, но не го изпитваш. Понякога, в много редки случаи се получава. През повечето време обаче се преструваш. Ти си нещо като актьор. Разбираш хората около теб. Опитваш се да не си прекалено различен от тех. Понякога успяваш, понякога – не. Майлс Дейвис е успявал. Нежелаеш да си представяш дори какво му е коствало.

Рядко коментирам постове, но не мога да не се възхитя на този. За съжаление малко хора в днешно време знаят кой е Miles Davis.
Поздрави!

Митко