Апатията отново те е обзела изцяло. Всичко около теб ти се струва отдалечено и приглушено. Изморен си. Умората ти е не само физическа, но в по-голямата си част и психическа. Опитваш се да игнорираш дразнещите елементи в заобикалящата те среда, защото знаеш че ако не го направиш агресията в теб ще надделее. Не искаш това да става. В последно време си толкова изнервен и раздразнителен, че със страх си мислиш за момента, в който тъмнината ще надделее. Страх те е от това какво би направил. Обръщаш озлоблението си в черен хумор с надежда това да ти помогне да се поуспокоиш. Понякога наистина върши работа. В други случаи, обаче, дразнещите елементи ти идват в повече. Писнало ти е всеки да се опитва да направлява живота ти. Писнало ти е и някакви изкофели старци да ти преподават материя, която е била валидна преди около двадесет години и да ти натякват, че си тъп и неграмотен, понеже не се интересуваш от глупостите, които ти преподават, а искаш да научиш нещо съвременно.

  Понякога ти се иска да станеш по време на такава лекция, да отидеш пред преподавателя и да го ударишс всичка сила в лицето с надежда да го усмъртиш. Ако не успееш да го убиеш с един удар искаш поне да го събориш на земята. Да хванеш монитора на компютъра от бюрото му и "случайно" да го изписнеш върху главата му. Благодарение на такива весели мисли успяваш да изтърпиш лекциите му.

Otnovo mnogo mrachno bate.
No e hybavo da pishesh tova koeto mislish. BRAVO!